проф. д-р Виолета Божанова, председател на Селскостопанска академия
На 3 декември 2024 г. се проведе основателната среща на БИОИЙСТ ХЪБ България в хибриден формат в хотел Експо София. Селскостопанската академия организира събитието в рамките на проекта BOOST4BIOEAST, финансиран от програмата Хоризонт Европа на Европейския съюз. Срещата бе открита с презентация на Генералния секретар на инициативата BIOEAST, г-н Барна Ковач, а поздравителни адреси към участниците изнесоха заместник-министърът на земеделието и храните, г-н Иван Капитанов, и председателят на Селскостопанската академия, проф. д-р Виолета Божанова.
БИОИЙСТ ХЪБ България ще бъде водеща платформа, която обединява представители на държавната администрация, частния сектор, научноизследователските центрове, висшите учебни заведения, гражданското общество и производителите. Платформата ще работи съвместно за реализиране на иновации и устойчиви практики, както и за подпомагане на разработването на политики за развитие на биоикономиката в страната. Мисията ѝ е да култивира устойчива и приобщаваща биоикономика, която е в съответствие с целите и политиките на ЕС, като същевременно отговаря на екологичните, икономическите и социалните предизвикателства на българската среда.
Използването на възобновяеми биологични ресурси представлява основен инструмент за повишаване на устойчивостта на икономиката, увеличаване на хранителната сигурност, намаляване на въглеродните емисии и опазване на природните ресурси. Биоикономиката обхваща производството на възобновяеми биологични ресурси и тяхното преобразуване в храни, фуражи, органични продукти и биоенергия. Обхваща всички сектори и свързаните с тях услуги и инвестиции, които произвеждат, използват, преработват, разпределят или консумират биологични ресурси, включително екосистемни услуги.
BIOIEST е съвместна политическа инициатива на страните от Централна и Източна Европа за земеделие основaно на знание, аквакултури и горско стопанство в контекста на биоикономиката. Тя бе стартирана в края на 2016 г. в рамките на Полското председателство на Вишеградската група с активното участие и подкрепа на Унгария. Министерствата на земеделието и науката подкрепят инициативата в 11 държави-членки на ЕС от региона (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република). Поради тази причина беше стартиран проектът BIOEASTsUP Horizon 2020 на ЕС под егидата на макрорегионалната правителствена инициатива за подпомагане на изброените страни в изграждането на техните стратегии за биоикономика и планове за действие за преход към биоикономика. Основните цели бяха:
- стимулиране на стратегическото мислене на правителствено ниво и прокарване на пътя за разработване на национални стратегии за кръгова биоикономика;
- разработване на макрорегионална рамка и Стратегически доклад за изследвания и иновации (SRIA) за страните от инициативата BIOEAST;
- улесняване на политики, основани на данни, посредством агрегирането на статистически, количествени и качествени данни, свързани с биоикономиката;
- увеличаване на видимостта на биоикономиката в рамките на модела на петорната спирала в региона на инициативата BIOEAST.
Селскостопанската академия беше партньор в проекта BIOEASTsUP Horizon 2020 на ЕС. Екип от учени от Института по аграрна икономика, Агробиоинститут, Института по криобиология и хранителни технологии, както и експерти от администрацията на академията, участваха в изпълнението на основните задачи на проекта. BIOEASTsUP мобилизира основните участници в макрорегионалния ландшафт на биоикономиката. Бяха разработени политически документи, a политици и експерти бяха включени в хоризонтални международни дискусии и процес на вътрешна оценка. Макрорегионалният SRIA беше разработен посредством подход „отдолу-нагоре“, включващ множество участници, което позволява на текущите и бъдещи програми на ЕС
Екипът на проекта BIOEASTsUP от Селскостопанската академия разработи Концептуален документ за биоикономиката, който идентифицира ключови стратегически насоки за приоритетните индустриални сектори на биоикономиката в България. Изследването се базира на разбирането, че биоикономиката е система от компоненти: финанси и управление, възобновяеми ресурси, научноизследователска и развойна дейност, иновации и технологии, както и обществените и лични очаквания.
Основната мисия на този концептуален документ е да се разработи предварителна оценка на въздействието и да се постави рамката за разработването на Национална стратегия и План за действие в областта на биоикономиката, с цел да се предизвика по-задълбочена дискусия в България относно необходимостта от промяна в икономическото мислене към устойчива верификация на различните видове биомаса, като възобновяеми природни ресурси. България разполага с нарастващо производство на биомаса, добре развита биотехнология и модерни научни постижения, които са предпоставки за изграждането основана на знание биоикономика. Целенасочените политики за засилване на връзката между науката и бизнеса, както и за насърчаване на иновациите, технологичното обновление, обучението на персонала и сътрудничеството между малките и средни предприятия в областта на биоикономиката са ключови за постигането на тази цел.
В последствие бе разработен проектен вариант на Стратегията за биоикономика. Европейската и националната политика в областта на биоикономиката формира стратегията. Тя се базира както на „Стратегия за укрепване на ролята на селскостопанския сектор в биоикономиката“, одобрена от Министерството на земеделието и храните, така и на резултатите от дейностите на инициативата BIOEAST.
Тази стратегия очертава ролята на биоикономиката в развитието на страната, повишаването на производителността и добавената стойност, както и прехода от линейна към кръгова зелена икономика, в съответствие със стратегическите документи на ЕС и Националната програма за развитие „България 2030“. Стратегията определя нуждите, националните цели и приоритети за развитие на биоикономиката и мерките за тяхното постигане. Тя предвижда междусекторен подход към сътрудничество и общ модел на управление, базиран на информация за биоресурсите и тяхното разпределение между сектори за по-ефективно използване, създаване на нови работни места посредством междудисциплинарни знания и умения, в съответствие с екологичните ограничения и опазване на околната среда. Основната стратегическа цел е увеличаването на добавената стойност от 4.61 милиарда евро през 2020 г. до 6.00 милиарда евро през 2030 г. посредством въвеждането на принципите на кръговата биоикономика.
През 2024 г. Селскостопанската академия се присъедини като партньор в следващ проект, подкрепящ инициативата BIOEAST – „BOOSTING the bioeconomy transformation for (4) the BIOEST macroregion“ (BOOST4BIOEST). Целта на този проект е да овласти националните заинтересовани страни в страните от Централна и Източна Европа и Балтийските страни да разработят национални планове за действие в областта на биоикономиката и да изградят трайни структури и пространства за диалог за национално и макрорегионално сътрудничество. В основата на проекта стои необходимостта от създаване или усъвършенстване на национални експертни общности по биоикономика (BIOEAST HUBs), които да бъдат фокусни точки за изграждане на капацитет и катализатори за ангажиране на заинтересованите страни на национално ниво при вземането на решения посресдтвом процеси на участие. През следващите три години ХЪБ-вете ще разработят национални планове за действие в областта на биоикономиката и ще стимулират националните иновационни екосистеми чрез междусекторно сътрудничество, изграждане на капацитет и улесняване на достъпа до знания и мрежи за всички заинтересовани страни в областта на биоикономиката. Освен това, на макрорегионално ниво, те ще допринесат към специфичните стратегически области на Тематичните работни групи (TWGs) на BIOEAST (агроекология, биоенергия и нови материали с добавена стойност, хранителни системи, вериги за добавена стойност в горското стопанство, сладководна биоикономика, биоматериали и образование) за актуализиране на SRIA за BIOEAST от 2022 г. с цел влияние върху национални и европейски програми за изследвания и иновации.
